Когато сме изправени пред трудности, умът често търси контрол, предсказуемост и готови решения. Но има нещо много по-живо и лекуващо от контрола - любознателността.
Тя е вътрешен двигател, който ни позволява да останем отворени към новото дори в несигурността. Да питаме, вместо да се страхуваме. Да наблюдаваме, вместо да се съдим.
Движението е най-древната и най-достъпната форма на саморегулация, с която разполагаме. Още преди да има психология, психотерапия или дори език, човешкото тяло е знаело как да се справя с напрежението - чрез движение. Тичаме, за да избягаме от опасност. Разтреперваме се, за да освободим стреса. Разхождаме се, когато мислим. Дишаме по-дълбоко, когато се успокояваме.
В еволюционен план преминаваме през безпрецедентна промяна. Само за по-малко от век, миг по скалата на човешката история, начинът, по който живеем и работим, се е преобразил из основи.
